Служители на Гражданска защита вадят удавници от водоеми и спасяват заблудени туристи из планините.
сн. Даниел
ЙОРДАНОВ
В лютите зими те извозват бременни и болни до болниците, а при
катастрофи помагат при изваждането на заклещени в автомобилите шофьори и
пътници.
Отделът
“Аварийно-спасителни дейности” в Г. Оряховица е наследник на създадения през
1989 г. Пети спасителен отряд на Гражданска защита. През годините спасителите
са били на подчинение на различни министерства и ведомства. В началото те са
били под шапката на Министерството на отбраната. През 2000 г. са извадени от
там и минават на цивилни начала. В момента общият брой на спасителите от отдела
е 46. Те обслужват областите В. Търново и Габрово, а водолазите и Ловеч, Плевен
и Русе, обяснява началникът на отдела Иван Банков.
Алпийската група
към отдела е създадена през 1995 г. и в момента в нея влизат 8 спасители
катерачи. Нейният ръководител Иван Ганчев има покрит ранг на инструктор
алпинист. Той разказва, че групата участва предимно при спасяване на заблудили
се в планините туристи. Освен това обаче алпийците помагат и при различни
природни бедствия и опасни ситуации. От създаването си досега те са участвали в
стотици спасителни мисии както в страната, така и в чужбина. Катерачите и до
днес си спомнят ужасната гледка след
земетресението в Турция през 1999 г. Тогава те били изпратени да помагат при
разчистването на отломки и търсенето и ваденето на оцелели в град Чинарджи. С
гордост признават, че все още не е подобрен рекордът им след 7-дневно търсене
да извадят жив човек изпод развалините. Горнооряховските алпийци са били първи
и след инцидента с кораба “Хера” на 13 февруари 2004 г. в Босфора. Най-тежка обаче
е била задачата им в мисията “Лим”. Освен факта, че е трябвало да спасяват
деца, обстановката е била допълнително утежнена и от условията, при които е
трябвало да работят. Нашите момчета са били на акции още и в Румъния, Гърция и
Хърватска. Те са участвали и в много международни учения. Последното им
излизане е било само преди няколко седмици в Г. Оряховица. Тогава е трябвало да
събарят надвиснала мазилка на блок, близо до Механотехникума. Парчетата са
представлявали сериозна заплаха за минувачите и затова кметът инж. Йордан
Михтиев се обърнал за помощ към служителите на Гражданска защита да ги
отстранят.
Ръководителят на
алпийците Иван Ганчев разказва също, че когато се налага да търсят изгубени в
планините туристи, често те работят съвместно с БЧК и Планинската спасителна
служба, чийто добре обучени кучета използват. Ганчев споделя, че по отношение
на екипировката нямат оплаквания. “Разполагаме с основното. Е, разбира се,
всеки ден се появява и нещо още по-ново и по-добро. Но те са скъпи. Засега ние
не можем да си позволим да работим с най-модерната техника. Последната придобивка на алпийците е
специален високопроходим автомобил “Форд Рейнджър”, който е дарение на
Министерството на извънредните ситуации от Султана на Оман през 2007 г. Общо в
България по това дарение са пристигнали само 4 автомобила и първият е бил
разпределен именно за Г. Оряховица. С новия “Форд Рейнджър” те участват и в
спасителната операция при изваждането на затрупаните строителни работници на
ул. “Зеленка” през март. Най-голямата височина, до която са се изкачвали
алпийските спасители, е 2000 м, а най-ниската 140 м под морското равнище.
Освен по върховете катерачите често слизат и в пещерите да търсят самонадеяни
пещерняци.
“Младежи, които
разполагат с повече пари, си купуват екипировка и без необходимата подготовка
влизат под земята. А това е много опасно. Когато усетят, че са се загубили
започват да търсят помощ по мобилните телефони”, разказва Иван Ганчев. Когато
не са на акции, алпийците са на тренировки. Те проиграват в реални условия
всякакви ситуации, за да са сигурни, че няма да бъдат неприятно изненадани в
случай на истинска опасност.
Освен по
планините и в пещерите на спасителите алпийци често се налага да вадят и хора
от кладенци. Това са самоубийци, решили да завършат живота си в тясната пълна с
вода дупка, или паднали по невнимание вътре.
Освен алпийци
катерачи другата специализирана спасителна група на горнооряховския отдел са
водолазите. Те са четирима. Старши на групата е Емил Димитров, който се
занимава с водолазно дело от 14 години. Лятото е най-натоварения сезон за
водолазите. Тогава хората излизат на риболов, да се къпят и да плуват във
водоемите и често се стига до необратими ситуации. Работата на водолазите е
свързана предимно с мъртъвци. От създаването на групата през 1995 г. до сега те
са имали само един случай на изваден жив човек от водоем. Всяка година
водоемите в региона вземат минимум по две жертви. Водолазите са научили наизуст
най-опасните реки и язовири и когато им се обадят, че в някой от тях има удавник,
те знаят точно къде да го търсят.
Според Емил
Димитров удавниците са три категории: деца между 8 и 10 години, тийнейджъри и
възрастни над 50 години. Най-честите причини за трагичните инциденти са
употребата на алкохол и човешката самонадеяност. Удавяния могат да бъдат
предизвикани и от температурните разлики на водата и на сушата, мускулни
схващания и различни заболявания. Последното излизане на водолазите е било в
русенско село, където местният пощенски шеф, докато бил във водата, внезапно се
скрил и не се показал. Водолазите предполагат, че в случая става въпрос за
внезапно получен инфаркт или инсулт. Има и куриозни и наистина нелепи случаи на
удавяния. На яз. “Ал. Стамболийски” рибар тръгнал да гони вдигната от вятъра
лодка. Забравил предпазливостта, мъжът внезапно се гмурнал в дълбокото и повече
не излязъл. “Много от хората смятат, че са добри плувци и могат да се спасят
при всякаква ситуация. Всъщност това въобще не е така. Има ли вода над главата
ти, винаги има опасност от удавяне. Независимо колко добър плувец си”,
категоричен е Емил Димитров. Той споделя, че най-опасните места в нашата и
съседните области са по-големите и пълноводни реки като Искър, Янтра и Дунав, и
язовирите “Йовковци” “Ал. Стамболийски”, Мъртвата долина под Панорамата в
Плевен и др. В много от случаите водолазите са принудени да обикалят водоемите
с дни, но не успяват да намерят жертвата. Това най-често се случва в
пълноводните реки. Ако спасителната акция не започне до няколко часа след
удавянето, труповете се отлепят от дъното и течението ги отнася в неизвестна
посока.
Водолазите
признават, че сериозен проблем при търсенето на удавници често се оказват
близките на самите удавници, които се тръшкат и припадат при вида на мъртвото
тяло. “На нас и без това ни е напрегнато, за да им позволим те да утежняват
обстановката допълнително. Освен това в такива ситуации усилията ни се
раздвояват и се чудим с удавника ли да се занимаваме или да оказваме първа
помощ на припадналите му роднини”. Водолазите си спомнят подобен случай с
удавено ромче. Когато извадили тялото му от водата, майката се тръшнала на
земята. Наложило се лекарят в екипа на водолазите първо да оказва помощ на нея.
Други от близките пък объркват водолазите с ориентири за трупа, дадени им от
врачки и екстрасенси. Тогава започвало едно невероятно гадаене в коренището на
кое дърво и в кой храсталак може да е заплетен трупът. “По този начин търсим
едва ли не игла в купа сено”, смята шефът на водолазния екип.
При гмуркането
си да търсят удавници самите водолази също са изложени на сериозен риск. Те
могат са се оплетат в хвърлени рибарски мрежи или корди. “Досега, слава Богу, с
никой от нас не са се случвали подобни инциденти”, признава Емил Димитров.
Според инструкциите, ако при търсенето на удавник съществува реална опасност за
водолазния екип, търсенето се прекратява.
Нови автомобили
и антики са част
Горнооряховският
спасителен отряд разполага с богат автопарк и ново оборудване. Най-новите им
придобивки са два автомобила на фирмата “MSA Auer”. Те са оборудвани с
дихателни апарати, хидравлични крикове, ножици и други атрибути, необходими за
всякакви критични ситуации. В многобройните гаражни клетки в пълна готовност се
подържат автомобили, които помагат на нуждаещи се в различни ситуации.
Най-впечатляващо е МТЛБ-то, което се използва за прокарване на пътища в тежка
зимна обстановка. С него се превозват хранителни продукти в бедстващи райони в
областта. С него се превозват родилки и болни на хемодиализа. В автопарка има
няколко бордови автомобила, които са правени по натовски проект, те са
предназначени за почистване на мостове. Базата разполага и с помпа за агресивни
течности. Фадромата и автокранът, с който се вдигат цели цистерни, са “тежката
артилерия” на отдела. В автопарка има и антики, които отдавна са излезли от
употреба, като ЗИЛ, произведен в началото на 50-те години, с монтирани огромни
тонколони от двете страни на шофьорската кабина.
Автор: Марияна ХРИСТОВА, Иван ГЕОРГИЕВ
Прочетена: 973