Д-р Александър Ангелов е психиатър. Работи от дълги години с пациенти, които имат проблеми с наркотичните вещества и алкохола.
Има специализация по психотерапия. В момента
е ръководител на програма за поддържащо лечение с метадон. Работил е в
Националния център по наркомании. Известно време е бил в неправителствения
сектор, а сега е в частна клиника.
- Как се познава
дали човек е зависим от алкохола или просто си пие?
- Това дали
губиш контрол върху ситуацията, е един от основните показатели дали си зависим.
Ако в обичайното си ежедневие, в което ти имаш приятели, работа и някаква
интимна връзка, състоянието, в което изпадаш, започне да нарушава този баланс,
значи нещата излизат от контрол.
- Хората, които
имат зависимост, обикновено отричат. Те казват: “Няма такова нещо, аз се
контролирам”. Какво им пречи да го осъзнаят?
- Това е т.нар.
алкохолно алиби. Има такъв професионален термин. По принцип консумацията на
алкохол е толерирана в нашата култура, дори бих казал, че е свръхтолерирана.
Освен това, чисто психологически, човек трудно приема, че е различен от другите
или е по-неуспяващ. Много хора си пийват редовно и им няма нищо. Ежедневно
пиещите, при които не се наблюдават някакви груби дисфункции, нарушаване на
социалното им ежедневие и на ангажиментите им, също се увреждат. С годините те
може да установят, че имат проблеми с черния дроб, с панкреаса и др.
- Коя е
границата на опасното пиене?
- Границата на
опасното пиене е индивидуална, но най-грубо казано това е количеството алкохол,
което черният дроб не може да разгради от едно пиене до следващото. Тоест, ако
при следващо пиене черният ви дроб не е разградил това, което сте изпил
предишния път, това се приема за опасно пиене.
- Хората, които
всекидневно пият, дори да започнат с малко, неусетно увеличават количеството.
Има ли връзка това с проблемната употреба?
- Има връзка.
Появява се феноменът на т.нар. плато. Част от пиячите имат тежък махмурлук след
по-сериозно пиене. Налага се на другия ден да останат в леглото и да се
подсилват със супи, витамини, бульони. Такъв човек може да изпие един литър
концентриран алкохол, но на другия ден е като болен. Други хора (по ред
причини, главно свързани с ензимната им обмяна) имат по-голяма възможност да
разграждат алкохола. Те по някакъв начин са по-застрашени да станат зависими,
ако влязат в контакт с алкохола. Защото получават увереност о, аз мога да
изпия половин кило твърд алкохол и нищо ми няма. Нищо ти няма и известно време
ти може да си пиеш всеки ден по половин, един литър алкохол, но един ден, ако
по някаква външна причина принудително ти спре пиенето (примерно разболяваш се,
влизаш в болница, нямаш пари), може да се окаже, че правиш алкохолна психоза.
Изведнъж се появява алкохолна абстиненция треперене, потене, високо кръвно.
Един чисто поведенчески критерий ако някой се е напил и на другия ден казва:
“Ох, не мога да погледна алкохол”, е едно. Но ако някой се е напил с концентрат
и на другия ден може да продължи с концентрат, той е рисков.
- Какви са
физическите симптоми, по които човек може да осъзнае за себе си или да познае в
другия, че има зависимост към алкохола?
- Един от
първите физически признаци е отношението към храната. Човек, който има рисково
пиене, започва да се храни по-малко. Съответно сериозните пиячи, особено
пиячите на концентрат, са слаби, сухи хора, пушещи много, приемащи малко храна.
Друг сигурен физически симптом е състоянието на черния дроб. Често при хора,
които имат проблем с алкохола, се появяват спукани капиляри в горната част на
лицето. Появяват се колебания в
кръвното. Появява се потене, неспокойствие, тревожност, треперене на ръцете,
раздразнителност.
- Това ли е
абстиненцията?
- Най-общо да.
Абстиненцията е едно състояние, което може най-общо да се определи като малко
по-сериозен грип. Може да се появи включително и повишена температура или
трайно покачване на кръвното. Появява се треперене не само на ръцете, но и на
цялото тяло, обилно изпотяване. Едно от най-тежките усложнения са епилептичните
припадъци.
- Може ли да се
направи психологически профил на човека, който е предразположен към зависимост
от алкохола?
- Мисля, че няма
слаби и силни хора по отношение на пиенето. Изобщо, по отношение на тези неща,
да се говори за слаба и силна воля е малко некоректно. Митологизирано е
схващането той е със слаб характер и затова пие. Аз не мисля, че човек, който
по някакъв начин се саморазрушава, е слаб. По-скоро нещата опират до някаква
личностна уязвимост и до средови фактори. От значение е в какви условия живееш,
с какви хора общуваш, какви са навиците в семейството, от което произлизаш.
- Вярно ли е, че
има генетична предразположеност към алкохолизма?
- Това е много
голяма и недовършена тема. Продължават изследванията в тази посока, но и до ден
днешен най-заклетите привърженици на генетичната теория смятат, че рискът е
някъде 50 на 50. Генната предразположеност към алкохолизъм (като биологична
информация в индивида) е 50 % от риска да се развие такава зависимост, в
комбинация с другите фактори, за които говорихме.
- Тоест, ако
единият ти родител е алкохолик, ти си една четвърт генетично предразположен,
така ли?
- Родител
алкохолик още не означава генетична предразположеност. В неговата генетична
информация може да няма нищо по този маркер, който е показателен за риска от
развитието на такова състояние. Но има поведенчески модел, който качва риска.
Така че не може да кажем ако единият е алкохолик, рискът за детето е 25 %, а
ако и двамата пият 50 %.
- В резултат на
това, че си живял с тези хора, ти се вижда естествено да усвоиш техните навици?
- Не че ти се
виждат естествени, но когато ги наблюдаваш от най-ранна възраст, това е едно
полусъзнателно или дори несъзнателно влияние. Първите модели на някакви
социални и полови отношения, които виждаме около нас, това са на бащата и
майката. Тоест, ти си с тях от невръстна възраст и дори нищо да не помниш, то
остава в теб.
- В България
намаляват ли алкохолиците?
- О, не, в
никакъв случай. Бих казал, че там нещата са много тягостни, защото много
отдавна няма проучване на национално равнище за състоянието на алкохолната
консумация, на увреждащото пиене или за алкохолната зависимост на населението.
Може би десетки години няма такова национално проучване. Чух, че напоследък се
е сформирала работна група към МЗ, която ще разработва национална програма за
намаляване на консумацията. Но и в самите клиники, които се занимават с
психично здраве, като че ли повече се обръща внимание на хората, които имат
проблеми с наркотичните вещества, повече се обръща внимание и се лекуват хора,
които имат обща психиатрична симптоматика. Качеството на живот и нагласите на
хората по земите, на които пребиваваме (не смея да твърдя, че са държава), не
предразполагат към загриженост и опасение, че тези хора имат нужда от помощ. Аз
мисля, че се пие безпаметно.
- Косвено не
може ли да се прецени колко хора имат проблеми с алкохола?
- Не мога да се
ангажирам категорично, но някъде бях срещнал цифрата около 200 000 проблемни и
зависимо пиещи в България.
- По-високите
цени на алкохола и по-трудният живот не са ли пречка пред това да се развие
алкохолна зависимост?
- Това не може
да повлияе, дори е обратното. Има много домашен алкохол, както и фалшив
алкохол, който уврежда по-бързо пиещите. Само като си помисля какво се сервира
по дискотеките на децата, косите ми се изправят. Достатъчно е този, който иска
алкохол, да може да си протегне ръката до нивото на бара и веднага му се
сервира. Няма 18 години, няма 16 години. Особено в провинцията какво става и
колко инциденти и катастрофи има с пияни млади хора...
- Повечето
алкохолици отричат проблема си, а роднините искат да им помогнат. Какво
поведение на близките стимулира човека да осъзнае проблема си и обратното кое
го тласка още повече да се саморазрушава?
- Една от
стимулациите още повече да се разрушава човек със сигурност е, ако близките се
правят, че все едно нищо не се случва. Нещата си вървят, това е доброто момче
(момиче, жена ми, мъжа ми), аз ще се грижа за него, а той да си прави каквото
иска. Това със сигурност работи за това човек да продължи с разрушаването.
Другото нещо, което работи в тази посока, е човекът да бъде отстранен,
елиминиран. Ако го изолират и кажат: “Виж какво, повече не можем да се
разправяме с теб, оправяй се, както можеш”.
- Но това, което
със сигурност работи за шанса такъв човек да потърси помощ или някаква промяна,
е следното: ако приемем, че близките на пиещия са някакъв отбор, който
сравнително добре партнира, този отбор просто трябва непрекъснато да го
конфронтира и да казва: “Виж сега, ти наистина може да правиш каквото си
поискаш с твоето пиене, но ние се тревожим за теб, не можем да бъдем безучастни
и ще търсим някакъв начин да се реши проблемът. Ние не те мразим, не искаме да
те изгоним, не те унижаваме, но мислим, че това пиене ти вреди”. Не само ние,
но и по света, хората са много изкушени от морализаторстването когато стане
въпрос за дроги или за алкохол, се започва: “Остави го тоя боклук, той е
безхарактерен тип”. А това е болест. Болест е като всички други, но понеже е
културно обусловена, хората се отнасят негативно.
- Излиза, че
проблемът с алкохолната зависимост много се подценява?
- Естествено. В
социален мащаб алкохолът допринася за много по-значителни обществени и здравни
увреждания, отколкото каквото и да е друго тютюн, хероин, кокаин. Тук има 12
важни акцента, които важат и за алкохолизма, и за неалкохолните наркомании.
Много е важно колко време продължава лечението на един човек. Приема се, че
продължителност от порядъка между година и половина до 3 години (не е
задължително в това време да си в болница), е един оптимален период, в който ти
може да се възстановиш напълно. Една от най-успешните организации, която се
справя с този проблем, е на анонимните алкохолици. Заслужава си човек да посети
тяхна сбирка, въпреки че ритуалите понякога може да изглеждат и странни. Но
всъщност е много интересно, защото това е група за взаимопомощ, там няма
професионалисти, а само бивши пиещи или новодошли, които искат да спрат. Аз
лично познавам тези хора и някои от тях не пият вече от 10 години.
- Какво ще
кажете за средния българин, който всеки ден си пие по 23 ракии със салатката
вечер?
- Средният
българин в най-честия случай не е алкохолик, но все пак отново трябва да се има
предвид личната уязвимост. Много често се дават за пример разни баби и дядовци,
които са живели по планините, пили всеки ден по 2 или по 3 ракии, или от
сутринта си правели попара с вино, и изкарали до 90 години. Хайде, опитай сега,
с нашето темпо и начин на живот, да закусиш попара с вино и да изкараш до 90
години. Съвременната култура и стресът много добавят към риска тези хора в един
момент да станат по-уязвими.
Автор: Светослава БАНЧЕВА
Прочетена: 601