В парламента масово “мекат”, “ъ-кат” и злоупотребяват с клишираните фрази, показва изследване на студенти от Софийския университет
“Той се оказа
по-пазен от Роналдо, Роналдиньо и Бекъм взети заедно”, “Депутатството е лелеяна
мечта за неграмотници и безработни, които не могат да изкарат два лева
навънка”, “Леля ми получава 70 лева пенсия. Ако не съм аз да є помагам, е
мъртва. Но си плаща, пести, плаща си тока, плаща си водата, но за дърва
понякога аз є помагам. Но тя с нейната пенсия се оправя...” Тези думи съвсем не
са част от дебати в квартална кръчма, нито от случайно дочут разговор в
софийски трамвай. Те идват директно от парламента и са плод на депутатския
ораторски талант. Заедно с много други бисери са запазени за поколенията
благодарение на студенти по българска филология от Софийския университет.
От четири години
насам те записват, изследват и анализират речта на депутатите, ходят на
пленарни заседания и правят изводи за това как говорят родните политици.
Изводите за съжаление не са от най-оптимистичните. Депутатите масово “мекат”,
“ъ-кат”, говорят с дълги изречения и високопарни думи, които запълват време, но
не казват нищо съществено. Диалозите им често наподобяват повече разговор на
Женския пазар, отколкото истинска парламентарна полемика. Много от депутатите
продължават да говорят на диалект и не правят нищо, за да се поправят.
“Мисля, че
хората, които правят законите на една страна, трябва да познават законите на
собствения си език”, казва гл. ас. Владислав Миланов, преподавател по История
на българския книжовен език и Езикова култура в катедрата по български език на
Факултета по славянски филологии в СУ. Той е сред инициаторите на проекта за
изследване на езика на публичните личности. Освен речта на политиците,
филолозите следят изкъсо и начина, по който говорят телевизионните журналисти.
Въпреки че и те допускат грешки, всяка година Софийският университет награждава
журналистите, които се придържат най-стриктно към правилата на книжовния език.
Депутатите не
получават награди, но пък с резултатите от изследванията биват поощрявани да
обърнат повече внимание на начина, по който се изразяват. В речта на политиците
правят впечатление не само отклоненията от езиковата норма, но и злоупотребата
с клишета като “отговорност”, “политическо пространство”, “приоритети”,
“популизъм”, “прозрачност”, “визия”, “хармонизиран”. Въпреки че думата
“конкретика” е сред любимите на депутатите, в изказванията им често няма
абсолютно нищо конкретно. “Добър въпрос, но аз искам да кажа, че осигуряването
на по-добър жизнен стандарт за хората ще стартира реализацията на програмата за
управление и възможността за успешно решаване на ситуацията в страната, за да
се постигне изпълнение на поетите ангажименти.” Подобни изречения са често
срещани и въпреки че са граматически правилни, смисълът им се губи в морето от
сложни думи и претрупани фрази. Това, което искат да кажат политиците, често е
неразбираемо за обикновения слушател.
Всъщност
изследването на студентите филолози не цели единствено да открива езикови
грешки и отклонения от книжовната норма. То е и пожелание към публичните
личности да бъдат по-критични към собствената си реч и да уважават езика, на
който говорят. Защото той е не само средство за комуникация, а и огледало на
истинската ни същност.
Автор: Нели ТОМОВА
Прочетена: 112
