“Агресията в живота се пренася и в речта"
Проф. Христина Станева от Великотърновския университет “Св.
св. Кирил и Методий”:
- Проф. Станева,
много ли са “мъртвите” думи в българския език?
- Всяка дума е жива сама за себе си. Никола Костов в своята
граматика казва, че речникът е като букет от изсушени цветя те са красиви, но
не носят мирис. По същия начин думите сами за себе си не могат да ни донесат
това, заради което се създават. Те стават значими само в потока на речта. Така
че всяка дума в определен момент може да влезе в употреба и отново да оживее. В
този смисъл за мен понятието мъртви думи не съществува. Съществуват езикова
система, езикови пластове, употреба на езика, която е разнообразна и когато
това е стилистично мотивирано, ние можем да използваме всяка една дума. Но
какво се наблюдава у нас? От една страна, речта на политиците, в която има две
граници, а едната е силен стремеж към разговорност, за да се харесат на хората.
Записала съм изказвания на политици, които нищо не казват, но го казват така
простичко и ясно, че се харесва. Но ние имаме и изградени политици. При тях
употребата на речта е такава, че се показва стремеж техният начин на изказ да
се отличава от останалите прослойки в обществото, което ги отдалечава от
слушателите и зрителите, но те казват същностни неща. Така че трябва да правим
разлика между това какво казваме и как го казваме. Затова в лингвистиката
говорим за поетически език. Там е важно не какво казваш, защото темата за
любовта е вечна, а как го казваш. Докато във всекидневната реч ние всички
употребяваме езика, но имаме различни цели и от там използваме различни изразни
средства.
- Сега има различни прослойки в обществото, които използват
ограничен брой думи. Може ли да се избегне този вакуум?
- Това е социолингвистичният аспект на нашата реч. При
децата например има асиметрия. Те използват много модерните технологии, като
интернет, скайп, чат, но в същото време много малко четат книги. Затова сме им
в дълг ние, семейството и училището. Много по-добре е на детето да подарим една
книга, отколкото електронна игра. Но трябва да отчитаме и реалностите. Трябва
да се търсят такива начини и средства, че да съчетаваме интереса към играта,
телевизията с възможността детето да обогатява своя речник. Аз например
прочетох всички книги за Хари Потър, за да мога да общувам с внуците си.
Постарах се да събудя у тях интереса и да им покажа, че българският език е
много богат. Сега те разбират, че това, че владеят чужди езици, намалява
възможността да използват богатството на българския. В този смисъл не трябва да
укоряваме децата, заради желанието им да бъдат като всички. Затова те ще гледат
шоупрограмите с ужасна реч още ползват и интернет. Ходила съм в интернет зали и
съвсем съзнателно наблюдавах дали някое дете не чете нещо върху компютъра, но
всички играеха.
- Не е страшно, че децата имат беден речник, защото той се
обогатява. По-страшно е, че медийните личности, политиците или държавниците
имат беден речник. Правила съм изследване на речника и на депутати, и на
министри и на президенти. Там нещата са много тъжни. Българският език е много
богат, а в потока на речта всяка дума може да придобие нови значения. По
принцип в живота си човек използва активно около 23 хил. думи, каквато и
професия да има. Към всички останали думи той прибягва, когато има
необходимост. Богатството на нашия език е, че той е стилистично разклонен,
мотивиран и във всяка сфера можем да използваме различна лексика. Изискванията
и за юристи, и за журналисти са непрекъснато да обогатяват речника си, защото
има от какво да се учим. Не мисля, че е страшно, че в млада възраст децата
използват жаргонни думи и чуждици. Това е вид реакция към обществото. Ако
трябва да се работи, то това е най-вече с нашите учители по български език и
литература да обогатяват своята реч, за да предават това на учениците.
- Застрашително ли е масовото навлизане на чуждиците в нашия
език?
- Аз не обичам тази дума, защото няма език, който да е
затворен в себе си. През 1968 г. Франция прие закон срещу английските думи, но
той нищо не промени. В компютърните технологии изцяло се използват английски
думи, така че е невъзможно това да се избегне. Няма език без чужди думи,
особено сега в глобализиращия се свят. Но в същото време е важна мярката. Няма
лошо, ако го правим с мярка и мотивирано. Например във вестник “Капитал”
чуждиците се изписват дори на английски, но той се чете от определен кръг хора,
които ползват езика. Но в една масова медия е допустима употребата на чужди
думи само тогава, когато се налага стилистично.
- Необходим ли е закон за българския език?
- В две народни събрания имаше проект за българския език,
даже аз също работих по един от тях. В него имаше оценки на Института по
български език, на СУ и други институции. Не може със закон езикът да се
регламентира. Езикът е жива система, той си има свои вътрешни закони,
непрекъснато е в еволюция и не може със закон да се регламентират неговите
развойни процеси. Но може да се търси мярка в закон за регламентиране на
употребата на езика, главно във връзка с възпитанието и запазване на
българската идентичност, особено сега, когато сме част от ЕС и глобализиращия
се свят. Имам предвид надписите по заведенията и улиците, които не са
български, както и използването прекалено много на чужди думи там, където не е
необходимо. Лично аз не приемам думите фен или пиар например, които звучат дори
грозно. Необходима е институция, която да следи за употребата на езика в
медийното пространство, да прави корекции там, където е необходимо, когато се
използва вулгарна, агресивна реч и особено когато трябва да се противопоставят
на идеен противник персонално. Всъщност тази агресия, която съществува в
живота, се пренася и в езика, а това е недопустимо. Така че в това отношение
може да се създадат изисквания, които да бъдат част от запазване на културната
идентичност на нашата нация, което е много важно в съвременния свят.
Автор: ФАКТОР ВТ
Прочетена: 284
